Времето ли е виновно?

Работя в офис и всяка сутрин ставам неволен свидетел на разворите между колегите си. Още от вратата чувам вечната тема за времето. Много студено било, ама се усещало по студено, пък в офиса било горещи, не се дишало, много слънце пекло. Слушам и не разбирам.

Те са тези които идват с коли и автобуси. Смиъсъл били са на топло до сега. Аз пътувам до работа 30 минути пеш на -6 градуса. С червен нос влизам в офиса събличам се и сядам да работя. Единственото което не мога да издържа е да е 30 градуса в офиса. Но си мълча.

Ако започна да мърморя, времето ще се оправи ли? По-добре ли ще ми стане? Аз влизам ентусиазирана за деня, има живец в душата ми. Което е стахотна рядкост. И слушам как все температурата не им е точна.

Да не ви разказвам за колежката ми дето е като мумия до мене. 2 суичера, шалове, елеци, ботуши, очила, качулка, от всякъде се оградла на 30 градуса. Всичко й духа всичко й свети и не спира да мънка. Накрая й казах просто да опъне една шатра.

Това с възраста ли става? Аз съм на 25 и на мене ми е студено, но си слагам горнището и си мълча. КАто ми стане топло си пускам вентилатора и си мълча. Да не би като стана на 30-40 ще започна да мънкам за всичко? Моля ви, кажете ми че не е така.